Clik here to view.
Александѫр Николов –Любовта в двадесетте години на двадесет и първи век
ляво насилствено превърнато в дясно – като политическа идея; като дете, което на прощъпулника си посяга с лява ръка към химикала. питката се търкаля… първата сигнална реакция на родителите: лявото е...
View ArticleClik here to view.
Николай Фенерски –Защо обичам мирния преход?
74 е, а аз съм се родил и още съм нямал представа какво ще стане с мен. После съм паднал на главата си от леглото и лекарите казали, че нищо ми няма, но може да съм малко смахнат. Уикипедия пък...
View ArticleДенислав Иванов –Градски легенди
Говоря И всяка тъпа дума той не чува. Кой ли ? Тоз на койт’ говоря. Повтарям но не ме разбира както искам, само чува. Не си струва. Потретвам и явно няма да спра да настоявам, да разбират това коет’...
View ArticleВладимир Сабоурин –Музей на поета авангардист
Малко поетическо изкуство Леге артис казва мама и очите й пламват като на момиче познало мъжествената сила на изкуството зад угасналия поглед на старица Законите на селския произход на копнежа по...
View ArticleРоберто Боланьо –Свободни сте
Сънувах, че Архилох прекосява пустиня от човешки кости. Вдъхваше си сам кураж: „Хайде, Архилохе, не отмалявай, напред, напред.“ Кървав дъждовен ден О, кървав дъждовен ден, какви ги вършиш в душите...
View ArticleДжон Колтрейн –Върховна любов
Аз ще направя всичко, което мога, за да съм достоен за Тебе, О, Господи. Всичко е свързано с това. Благодаря Ти Боже. Мир. Няма друг. Бог е. Толкова е красиво. Благодаря Ти Боже. Бог е всичко....
View ArticleManifest de la Nova Poesia Social
1. La poesia que fem és política en el sentit absolut de distingir inequívocament entre amic i enemic. En el moment de la nostra formació com a grup de poetes, els nostres distingits i no...
View ArticleБертолт Брехт – На родените след това
1 Наистина, живея в мрачни времена! Доверчивата дума е безразсъдна. Гладкото чело Свидетелства за безчувственост. Смеещият се Просто още не е получил Ужасяващата новина. Що за времена са тези, когато...
View ArticleClik here to view.
Ваня Вълкова –Изложба
ИЗЛОЖБА /Йонко Василев, Yonko’s Ark, 2018/ /Монотонни и повтарящи се движение в галерийното пространство/ Ръцете Краката Очите На случайно преминаващите, нарочно дошлите, прииждащите, амфетаминни...
View ArticleClik here to view.
Ваня Вълкова –Когато мисълта изгражда дом
–- В мрака…………… Пилето припява непрестанно, неизменно, невъзможно, неспирно, неповторимо, невидимо, нетрайно, но неутринно – тригласно Пробива земята. Далеч Никой не приема частиците тау неутрино....
View ArticleClik here to view.
Евгени Бързашки – Ти си тази която държи ножа
Края на ръба е грапав но остър обърната наопаки сутрин плясва лицето и изгрява луна мекотелите са нови усещания изтичащи от нечии ръце и устни накъртващи като мед това ли е цялото бъдеще посипано със...
View ArticleClik here to view.
Йоанна Златева –Антропоцен („За тялото и душата“, Идлико Енеди)
На интервюто за работа в кланицата финансовият директор те пита дали ти е жал за животните, без ирония, дали ще можеш да издържиш. Тъгата е мярка за постоянство. Под струята на маркуча в края на...
View ArticleClik here to view.
Венцислав Арнаудов – Дай ми череша
Ще влезеш при мен като гарван И после как ще говорим Ще бъдеш момиче ли, старец Дете със коси до колене? Ще можем ли с глас да повторим На мъртвите първите думи На неродените последното “роди ме” Ще...
View ArticleClik here to view.
Борислав Игнатов –Върни живота си в точка нула
Дигитални насекоми Всеки един миг умът ми е залепнал за екранa. Като молец се блъскам в невидима стена от информация. Еднопосочна улица, осеяна с безбройни знаци, кръгово движение с един единствен...
View ArticleЗлатомир Златанов –Макгафин и Одрадек декласирани
Едно означаващо хегемонизира всички останали или почти всички – това е усещането, когато наблюдаваш влиянието на някоя политическа сигнатура или сингулярен елемент. След определено време се питаш за...
View ArticleClik here to view.
Елизабет Йоскова – Във старите прогнили дънери
Изгонете ме, не искам повече да дишам от асфалта Изгонете ме, не искам повече в прахта. Не искам повече панелки, бланки, кофи със боя Не искам наеми, кафета, счупена мозайка Не искам повече съседи,...
View ArticleClik here to view.
Владимир Раденков –Поетични опити
Времето, когато и аз съм споделял този свят, обзет от шемета на баналното, си отиде в профанна еднократност с изчезването от лавиците на залежалите артикули от епохата, с превръщането на нейните...
View ArticleClik here to view.
Стефан Марковски –Обещана земя
На отпътувалите Като компаси за недостъпен рай отдавнашни мечти ще ги напътстват към земите на подсъзнанието, към онези разкопани вече и лесно-видими в нас земи, които ветрове напористи ги бранят и...
View ArticleClik here to view.
Каролина Алмишева – Утринно сърце
Нищо и никакво Забравата на минал сантимент. Стихнал ужас, тънещ в очни ями. Споменът кипи в пъклото на Аз-а. Остава само паячето под брадичката. Съзерцание Клоните на ореха поздравяват лишни...
View ArticleClik here to view.
Хуго Бал –Откриващ манифест, 1-ва Дада вечер
Цюрих, 14 юли 1916 Дада е ново направление в изкуството. Това може да се разпознае по факта, че досега никой не е чувал нищо по въпроса, а утре цял Цюрих ще говори за това. Дада е взета от...
View Article